Партизанският героизъм през очите на пиян полковник от ВВС

Това е истинска история, която още като малък ми разкри значението на думите лъжа, пропаганда, дезинформация.

Баба ми имаше сестра, а нейният мъж беше полковник от ВВС. Както може би се досещате, водеха го активен борец против фашизма, партиен член и други подобни, носещи купища облаги, от които въпросният човек се възползваше максимално. За удобство ще го нарека Георги.

Въпреки всички титли и висшия военен чин, той никога не е бил запален комунист. Само се възползваше от екстрите. Пред обществото и най-вече пред жена си криеше любимите си страсти, но на мен ми е обяснявал, че на младини постоянно имал по няколко любовници и дори на стари години би отишъл при проститутка, стига да получава облагите от преди 10.11.1989г, т.е. възможност да плати.

Още по-приказлив ставаше на маса. Пиянството бе единствената слабост, която разкриваше пред хора. Може би защото не можеше да го контролира. Именно с развързването на езика под въздействие на алкохола е свързана случката, която си припомних скоро.

На гости бе дошъл някакъв мъж. Седнаха с Георги, пийнаха, разприказваха се. Непознатият слушаше подробности как животът се превръща в Рай, ако си активен борец против фашизма. B един момент пожела и той да стане такъв. За целта описа геройска история от бойните времена.

-Гошо, помниш ли, бе? Фашистите ни заловиха, пребиха, изтезаваха, но ние нищичко не казахме.

-Помня, разбира се.

-Айде да ми станеш свидетел, та й мен да направят активен борец!

Полковникът малко се смути, позамисли, но в крайна сметка прие.

Когато гостенинът си тръгна, жената на Георги, т.е. сестрата на баба ми, го попита:

-Наистина ли ще му станеш свидетел?

-Глупости! Hали го видя колко е пиян? Утре няма да помни. Пък и историята не беше точно такава. Всъщност нямаше изтезаване и геройства. Биха ни по два шамара и всичко си казахме. Даже онова, което не ни попитаха, ние сами го издрънкахме. Толкова бяхме уплашени.

................................................

Какво нещо е алкохолът, а?

...............................................

По този повод се сетих и един виц.

Попитали Радио Ереван дали България е можела сама да се освободи от фашистите, без помощ от Русия. Радиото отговорило:

-Да, можели сте и сами. Ако през 1944г активните борци против фашизма за били толкова колкото по времето на комунизма.

...............................................
Според вас възможно ли е през 80-те години на 20-ти век, 40 години след  приключването на антифашистката борба, активните борци да са 240 000, както е по статистика? Вместо да намаляват, те се увеличават :)