Бях забравил какви чудовищни манипулаци се разпространяват в интернет за Симеон Сакскобургготски, но серия обидни коментари ми припомниха. Известно е, че комунистите мразят Царя. Така им е внушено от БКП преди десетилетия и те са свикнали с мисълта, приемайки я за свое лично мнение. Всъщност нямат никакво основание да мразят българския монарх, но червените отдавна са спрели да мислят. Вместо това приемат партийната пропаганда като неоспорима истина.
Хората с дясно мислене също обичат да тренират злобата си за сметка на Симеон Сакскобургготски. Обяснението е просто: повечето от десните в България са бивши комунисти, т.е. мисленето им е като на червените. А и в крайна сметка хората са устроени така: не обичат онези, които имат повече от тях. Това обединява леви и десни чрез общото им желание да присвоят чуждото, въобразявайки си че им се полага.
Написаното по-нагоре важи за партийно обременените хора, докато средностатистическият гражданин винаги е обичал царската фамилия. Най-многолюдното погребение в цялата ни история е това на Борис III. По-късно хиляди хора плачат при напускането на Симеончо, както го наричат с умиление до ден-днешен. Престолонаследникът оцелява като по чудо - вероятно комунистите са се притеснили от негативния отзвук в Европа, тъй като не е обичайно за тях да проявяват милосърдие. Особено като имаме предвид какво са направили техните учители, руснаците, със своята царска фамилия.
При напускането на България Симеон Сакскобургготски не успява да вземе дори личния си багаж, но червените узурпатори измислят ''три кораба'' вместо реалните три куфара. Толкова се задавят от алчност, че определят дори четката за зъби като открадната. Един от наблюдателите недоволства, че стискал очи, т.е. не можел да спре Царя, който прибирал най-необходимите си вещи. Представете си с каква дива завист са подхождали червените крадци и как са протягали алчно ръка към собствеността на монарха! Желанието да се облагодетелстват с царските имоти представят като ''българщина'' - не давали българското. Същата алчност се е прехвърлила на почти целия червен електорат. Затова не е чудно съществуването на прозвището ''крадлив дедо'', както наричат Симеон Сакскобургготски - използват го онези, които искат да откраднат царската собственост и беснеят, понеже той не им я дава доброволно. Да пазиш личната си собственост било кражба - това означава да определяш Симеон Сакскобургготски като крадец. Ако някой иска твоя апартамент, ще му го дадеш ли? Не. Tогава защо очакваш Царят да подари собствеността си на теб?
Симеон Сакскобургготски никога не се е натискал да бъде цар. Казвал е, че принципно не е против и ще приеме решението на народа - каквото и да е то. Абсолютна лъжа е, че си ''искал държавата''. Царят дори нямаше да стъпи на българска територия, ако не го бяха информирали, че повече от половината население го обича.
Също така не е искал и имотите. Предлагаха му ги тези около него, които днес се скъсват да го плюят, понеже не им даде очакваните суми и ръководни постове. Същите псевдодисиденти реват заедно с омразните им комунисти, обединени от общата лакомия към чуждата собственост.
Някои дотолкова паднаха, че представят Симеон Сакскобургготски като сатанист. Адски гнусно и долно! Чудя се колко мръсен трябва да е човек, за да пробува такава помия? А колко глупав, за да й повярва?
България има нужда точно от хора като Симеон Сакскобургготски - образовани, честни, уравновесени, мислещи. Малко са като него, затова трябва да ги ценим.
За завършек ще добавя цитат от книгата ''Цар Симеон II'' (автори Станко Михайлов и Диана Димих). Да прочетете нещо, което мен лично ме изпълва с гордост, понеже Негово Величество е българин. И то какъв! Няма да коментирам. Сами си помислете дали има поне един човек в България, за когото да кажат това. То и в целия свят едва ли има.
Цитирам дословно:
'' ... Цар Симеон получава щедри оценки за своите редки интелектуални качества още през 1965г (когато е едва 28-годишен), след изявленията му в Международния клуб по печата в Мадрид пред представители на световните вестници и телеграфни агенции. Още тогава известният английски журналист Бернард Нюман дава следната характеристика на Симеон II по повод десетгодишнината от пълнолетието му:
На пресконференцията по печата Царят се срещна с около стотина журналисти от различни националности. Въпросите се стичаха от различни страни и той отговаряше свободно, откровено, смислено. Тази пресконференция наистина беше нещо изключително. Досега съм чувал само една, с която мога да я сравня - тази, която Кенеди изнесе във Вашингтон преди няколко години. Но Кенеди отговаряше на въпросите само на родния си език, докато Симеон говореше на седем европейски езика ...''
Край на цитата
Какво ще кажете, а? Колко хора могат да му стъпят на малкия пръст? Наистина трябва да се гордеем с него. Това е българският Цар!
..........................................
