Важно условие за постигането на успех в която и да било област е самокритиката. Жалко, че трябва да напиша нещо толкова очевидно, но се убедих: то е тайна за част от хората. Даже май не е малка част.
Ако се замислиш, би трябвало сам да стигнеш до същото заключение. За да се развиваш, необходимо е да изчистиш своето поведението от грешки. А как ги откриваш? Именно чрез самокритика. Липсва ли този важен елемент, ще повтаряш едни и същи гафове цял живот, чудейки се откъде идват проблемите. Точно същото наблюдавам на ужасяващо много места.
Известно е, че държавата носи вина за ниските доходи, чалгаризацията, лoшото възпитание на част от младите и не толкова младите, пето, шесто, десето.... Днес разбрах, че пак държавата е виновна дори за липсата на състрадание между хората. Hаписа го блогърка, която отдавна е станала за смях на нормалните хора с абсурдните си изказвания. Tя обвинява държавата също за лошите си кредити, отсъствието на мъжко внимание към нея, неграмотността си, липсата на образование. Възможно е да има право за първото, но за останалите, съжалявам – сама си е виновна.
Имам наблюдения над няколко малки деца и съм потресен, че родителите им умишлено ги учат да обвиняват друг за собствените си лудории. Много пъти съм чувал “Каквото и да стане, никога не признавай, че си ти!” Що за възпитание е това?
След всичко описано дотук и след като съм го наблюдавал на доста места, искам да попитам:
Има ли изобщо вариант ти самият да си виновен за твоите собствени постъпки, за лошото възпитание на твоето собствено дете, въобще за каквото и да било в твоя собствен живот? Cериозно ли мислиш, че държавата носи отговорност за всяка твоя постъпка? А твоята отговорност къде е?
Забелязахте ли колко пъти написах “твоето” в предния абзац? Нарочно е. Дано някой се замисли! Всеки може да обвинява, но този път става дума не за чуждата, а за твоята собствена отговорност.
