Когато двама души се развеждат, почти винаги децата остават при майката. Съдът определя издръжка, която бащата трябва да плаща, въпреки че вижда децата само два пъти в месеца. Това безумие, тази крещяща несправедливост минава за нормална и на хората дори не им прави впечатление. Егати сбърканото общество!
Защо децата остават при майката? Кой прецени, че така е правилно? Важното е преди всичко кой от двамата родители може да се грижи по-добре за потомството и при кого предпочитат да отидат децата.. Тези неща изобщо не се отчитат. Ако бащата е по-платежоспособен, за съда това има значение само колкото да му определят по-голяма издръжка, а не да му дадат децата. Защо не му ги дават, след като той има по-големи финансови възможности? И при кого искат да живеят те? В много случаи децата предпочитат да останат при бащата, но заради закона съдът ги оставя на майката. Що за лудост? Кой и с какво право си позволява да решава съдбата на децата,без да му пука за техните предпочитания, които всъщност са най-важното? Казано иначе: съдът им нанася непоправими вреди.
Ами ако майката е наркоманка, психично болна или проститутка? На хартия в такива случаи не получава попечителство, но само на хартия, защото дори тогава пак й дават децата. Това вече е опасно. Единственият начин бащата да го промени: ако е свръхбогат и наеме най-добрите адвокати, които "да донесат вода от десет кладенеца, през десет планини" и с огромна доза късмет да защитят справедливостта.
2. Децата живеят при майката, но бащата плаща издръжка. Значи хем са му отнели потомството, хем трябва да плаща за нещо, което няма. Абсурдът е очевиден. Това би било правилно, ако бащата не се интересува от децата, не иска да са при него и е налице необходимост да бъде принуден да плаща. Но след като ги иска също толкова колкото и майката, редно е да бъдат при него поне през половината месец. Така отпада необходимостта от издръжка, защото всеки родител поема разходите около децата за времето, през което те са при него.
При сегашната ситуация всичко е в полза на съпругата. Хем й дават децата, хем получава издръжка - двойна радост, но за сметка на нещастния и ощетен баща. Част от тази издръжка майката харчи за себе си, използвайки че няма начин да й поискат отчет. Винаги може да излъже, че е купила нещо за детето - дрехи, играчки, дори лекарства (някои майки си дотолкова безотговорни да използват дори здравето на потомството за свои лични нужди).
Знам жена, която се сърдеше на мъжа си, ако й дава "само" 20лв дневни. Викаше му, че щом не бута поне 50, все едно нищо не й дава. Отделно съпругът плащаше всички сметки и сам пълнеше хладилника. Въпреки това, след раздялата им жената дава по 2 (два) лева дневни на дъщерята (даже я кара да ги спестява за море!!!) Вече не мисли, че трябват 50. А в същото време получава на месец по 1000 (хиляда) лева от бащата. Не искала да разглези дъщерята и така подхранва своята собствена лакомия. Нима тази майка заслужава попечителството?
Въпреки издръжката, доказваща грижите на бащата, почти всички майки твърдят, че "сами отглеждат потомството". Мръсно и нечестно! Кой им позволява да си присвояват заслугите на бащата? В подобни случаи излизат с евтиния номер, че издръжката е малка. А времето, през което съпругът вижда децата, не е ли малко? Защо не отчитат всички фактори? Не е справедливо да чопнеш оттук-оттам само онова, което ти изнася, пък другото да забравиш.
Ощетеният баща хем остава без деца, хем плаща. Има само тъгата си, която еснафското общество допълнително усилва, понеже по презумпция приема, че щом децата не са при бащата, значи "той не се интересува от тях". Същевременно майката може почти да не засича вкъщи сина и дъщерята, тъй като например скита по заведения, но щом съдът ги е дал на нея, значи ги "гледа добре". Тук няма никаква логика, но такива са изчанчените разбирания на умствено примитивното и недоразвито общество, вярващо повече на абсурдни клишета, отколкото на очите си.
Това са малко нюанси от сложен казус, ала цялостната картина и неизброимите отделни случаи съдържат още хиляди подробности - някои странни, други смущаващи, а трети откровено опасни. Всичко е за сметка на участниците, на техните допълнително объркани от закона съдби. Още повече усложняват картината клюкарските похвати, умишлените злоупотреби и греховните човешки навици. Обществото не ги забелязва или без достатъчно информация ги обсъжда разпалено, пречупвайки фактите през призмата на личните пристрастия. А всъщност трябва да мислим обективно, понеже не се знае утре от коя страна на барикадата ще сме. Нали знаете историята за онази майка: хвали зета, че носи дъщеря й на ръце, а плюе снахата, че кара сина й да я ...... носи на ръце. Ей затова говорим.
Музика
Коментари ли чакаш?
ОтговорИзтриванеНяма да ги дочакаш, защото женорята не могат да ти опонират. Няма с какво.
Това е една от най-големите несправедливостти на съвременното общество, но жените нахално продължават да говорят за някакъв си мъжки свят и дискриминация спрямо тях.
Кой е дискриминиран при един развод? Само мъжа.
А когато дадеш необосновани привилегии на даден човек, той започва да злоупотребява.
Тогава защо да се чудим на жените? Няма за какво.